София е една от най-древните европейски столици, тъй като има повече от 7000 годишна история.
На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В много антични извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика.
През римската епоха (след 45-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).
Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име - Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските и/или централните власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“).
След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ. Сердика е любим град на император Константин (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сердика е моят Рим“. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г. От това време датира и най-старата запазане сграда в града - Ротондата "Св. Георги".
През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.
През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица (възможно е да е видоизменена форма на българското име, произнасяно като Сря̀дьць, а в началото на 20-ти век български учени откриват връзка и с названието „Три води“).
След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.
В продължение на шест дни през 1469г. в Ротондата "Св. Георги" са били изложени мощите на Св. Иван Рилски по време на пренасянето им от Търново в Рилския манастир.
От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. Едва от края на ХІV градът се споменава като София в официалните документи на Второто българско царство и Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие и одобрен от княз Батенберг. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика на днешния район "Средец". За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си - арх. Константин Йованович – виенски архитект, по производ българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект, чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Кирил Маричков, завършил в Германия, проектира Доходната сграда на ул. "Леге" 4, и сградата на ул. "Съборна" 2 (бившият хотел "Империал"). Арх. Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския Университет и ръководи строителството му.
През 1891г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.
Район "Средец" не е голям по територия, но е истински административен, политически, културен, образователен, духовен, търговски, бизнес и спортен център на столицата. Той е сърцето на София.